В югозападната част на страната са разположени много общини и една от тях е Гърмен, която в административно отношение отговаря за село Ковачевица. Благоевградската област се характеризира със силно изразен планински район, който е близо до западните Родопи и същевременно е на 24 км от Гоце Делчев. До едноименното село като общината трябва да се изминат осемнадесет км, а село Горно Дряново е най-близкото населено място до селото на разстояние от само пет км. Непосредствено селото се разполага над водите на река Канина, в чиято долина има малка по площ обработваема земя. Към долината на река Места и град Гоце Делчев води стар път, който също е в долината. Петър Милев и Георги Данаилов са две от известните личности, за които селото се оказва място на тяхната кончина. Данаилов е виден български писател и сценарист, а Милев е неврокопски войвода. Георги Жерев и Силва Зурлева също почиват тук, те са съответно писател и филолог журналист.
Георги Жерев е и роден в Ковачевица, а Ангел Даскалов и Георги Балтаков са други сравнително известни за страната личности. И двамата до голяма степен творят в една и съща област, тази на общественото просвещение. Повечето родени тук обаче дават живота си за революционното дело и са членове и войводи на македонската организация. Като цяло тази област е неразривно свързана с въстанието от 1903-та, което се нарича Илинденско – Преображенско. Тома Добрев е едно от редките изключения – той не принадлежи на революционните среди. Роден през 1921-ва и починал през 2004-та, той е учен и ректор на известния университет Св. Иван Рилски. Смята се, че първите заселници в селото идват от близкото съседно място Рибново. В периода между 15-ти и 16-ти век името на селото се споменава периодично в османски данъчни регистри. Заселници между другото по идват и от Банско, свързвано най-вече с Паисий Хилендарски в исторически план. Днес курортното селище е предпочитана дестинация от любителите на зимни спортове. През втората половина на 15-ти и началните години на 16-ти век по отношение броя на населението селото е малко – в него живеят само 17 души.
От областите Костурско и Омотско през 1791-ва година в Ковачевица пристигат между пет и десет български семейства. Те намират домове не в горния, а в долния край на селото. Там е разположена Арнаутската махала, а Ковачевишката архитектурно – строителна школа е дело на хората от костурския край. В по-голямата си част те активно се занимават със строителство и репутацията им бързо се разчува. В годините на деветнадесетото столетие селото има напълно чист и български облик. Читалище с името Светлина отваря врати за местните през 1865-та година, а Васил Кънчов и Георги Стрезов оставят кратки очерци за облика на населеното място. Стрезов всъщност пише серия от кратки бележки, повечето от които излизат през 1891-ва. В тази за благоевградското село се споменава, че то лежи в един дол между скалисти бърда. Освен зидари и строители, тук има и скотовъдци. Но майсторите са толкова добри, че някои от тях отиват на работа в чужбина. В училището има повече от петдесет ученици.
